BG0001032 „Родопи – Източни“
Защитена зона „Родопи – Източни“ е обявена по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Територията ѝ включва по-голяма част от източната част на планината и е с обща площ 217446,8895 ha. Североизточната ѝ част е заета от планинския рид Гората с най-висок връх Шейновец (704 m н. в.). Ридът е обрасъл е със стари дъбови гори. На юг са долините на реките Арда и Крумовица с интересни скални и тревисти местообитания. В югоизточната част на защитената зона се намират долините на реките Бяла и Луда – едни от най-неповлияните от човека речни течния у нас. Тук са разположени високите планински ридове Гюмюрджински снежник (1482 m) и Мъгленик (1266 m) с добре запазени стари дъбови и букови гори, които преминават българо-гръцката граница. Зоната е важна за опазване на популациите на разнообразни целеви видове. Сред тях са вълкът и сухоземните костенурки.
Целеви видове, опазвани в защитена зона „Родопи – Източни“
В стандартния формуляр на зоната са отразени 15 вида безгръбначни, 5 вида риби, 2 вида земноводни, 5 вида влечуги и 23 вида бозайници като целеви видове за опазване. Част от тях са: подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), вълк (Canis lupus), видра (Lutra lutra), кафява мечка (Ursus arctos), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), лалугер (Spermophilus citellus) и др.
Основни целеви местообитания, опазвани в защитена зона „Родопи – Източни“
Територията на зоната включва 27 типа целеви местообитания. Основната част от тях са: планински реки и крайречни разливи, предпланински и планински пасища, тревни съобщества, различни по състав широколистни гори. Някои от най-важните са:
3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara: дънни (бентосни) съобщества от харови водорасли, които се образуват в бедни до средно богати на хранителни вещества бавно течащи води. Най-често покриват плътно тинестите дъна на водоемите до дълбочина 2 m. Срещат се в карстови райони. Имат висока възстановителна способност – при пресъхвания те изчезват, но отново се възстановяват при наличие на вода. Това се наблюдава и при възстановяването на стари водоеми, в които са присъствали преди много години. В началото на XX век са преобладавали в по-голямата част на страната, но днес се срещат в ограничени райони на малка площ.
3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion: местообитания до 1000 m н. в., в средните и долните течения на реките из цялата страна. Често се наблюдават сезонни колебания във водното ниво. Почвите са тинести, глинести или смесени, а на местата с бавни течения се образуват наноси, които създават условия за развитие на типични хидрофити (водни растения). По бреговете им се развиват растителни съобщества от блатно лютиче (Ranunculion fluitantis) и Callitricho-Batrachion.
5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик: развиват се на сухи и топли места по откритите части на склоновете Средни Родопи, южните части на Стара планина, Южен Пирин. Образуват се вторично върху пасища или унищожени гори.
5210 Храсталаци с Juniperus spp.: виреят на силно ерозирали канелени почви в Краище, Бесапарски ридове, Източни Родопи, долините на реките Струма и Места. Съставени са от средиземноморски и субсредиземноморски вечно зелени храсти, сред които могат да бъдат открити и келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), жасмин (Jasminum sp.) и смрадлика (Cotinus sp.). Срещат се по краищата на гори. Често срещани в тези местообитания са видовете космат дъб (Quercus pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), кукуч (Pistacia terebinthus), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis) и др.
6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi: върху излужени варовикови или алкални почви растат мозайки от лишеи, мъхове, едногодишни пролетни растения и сукуленти. Често срещани сред тях са тлъстигите – бяла (Sedum album), лютива (S. acre) и испанска (Sedum hispanicum). Това са растения, които нямат нужда от много вода. Заемат малки площи из цялата страна, като често образуват съобщества с топлолюбиви гори, съставени най-вече от космат дъб (Quercus pubescens), бял ясен (Fraxinus ornus), келяв габър (Carpinus orientalis) и обикновена драка (Paliurus spina-christi). Характерни са за ниските карстови райони като ниските планини на Западна България, каньоните в Дунавската равнина, суходолията на Лудогорието и Предбалкана.
6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи): съобщества от тревисти растения, развиващи се от сухи до умерено сухи терени в цяла България до 1000 m. Разнообразни местообитания, заемащи полегати каменисти субсредиземноморски терени на многогодишни тревисти видове, както и континентални и субконтинентални пасища и ливадни степи. Често се появяват на места на унищожени гори. Тези местообитания са ключови за опазването на орхидеите.
6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea: местообитания с разнообразни житни треви, за които са обичайни едногодишните растения от родовете на Млечката (Еuphorbia), Плюскавиче (Silene), Гороцвет (Adonis), Лен (Linum) и много други. Срещат се още и многогодишните житни растения и ароматни полухрастчета от род Мащерка (Thymus) и т.н. Характерни са за Източни Родопи, Тунджа, Марица, Странджа и места с ерозирали почви и средиземноморски климат.
62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества: съставени от сухолюбиви средиземноморските видове. Виреят на плитки почви в предпланините, планините и ниските възвишения в Югозападна и Южна България до 1200 m, както и на места с преходно-континентален климат.
62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества: развиват се по високите части на планините на височина 1800-2500 m . Съставени са от субалпийски видове, които растат върху бедна на калций почва и кристалинни скали.
6510 Низинни сенокосни ливади: най-често срещани са житните растения. Такива ливади се срещат в цялата страна от 700 до 1200 m н. в. Най-добре са представени в западните части на България и Тракийската низина. Предпочитат средно влажни почви. въздействие влияе отрицателно върху видовото разнообразие и състава на почвите. Тези местообитания се косят след вегетативния сезон, а активната паша оказва своето негативно влияние върху почвата, като я обеднява и изсушава.
6520 Планински сенокосни ливади: съставени от разнообразни растителни видове растящи на умерен климат (мезофилни) в планински сенокосни пасбища над 1000 m. Основни представители са сеноклас (Cynosurus cristatus) и видове от родовете на власатката (Festuca) и полевицата (Agrostis).
8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове: съсотои се от разтителни видове, развиващи се по скалнит пукнатини. Тези хабитати могат да се открият по варовиковите отвесни скали на планините и предпланините в Лудогорието, Пирин, Предбалкана, Стара планина и Славянка. Отличават се с многообразие от местни видове и ендемити.
8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове: среща се по силикатните скални пукнатини на планините Рила, Родопите, Стара планина, Витоша и др.
8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedoalbi-Veronicion dillenii: образуват се върху голи силикатни скали в цялата страна, извън крайбрежните райони. Типични за тези местообитания са видове от сем. Дебелецови (Crassulaceae), лишеи и мъхове. Покриват райони до 1000 m н. в. – хълмове, планини и равнини.
8310 Неблагоустроени пещери: местообитание, обитавано от специализирани, ендемични, реликтни видове. Във входовете на пещерите могат да бъдат открити мъхове и водорасли. Животинският свят е представен предимно от безгръбначни животни. Въпреки неблагоприятните условия в пещерите чест богати на фауна – твърдокрили насекоми (Carabidae), водни мекотели(Hydrobiidae), ендемични и реликтни ракообразни (Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda) и т.н. Неблагоустроените пещери са важни убежища за прилепите, като всички от тях са защитени. В тях те хибернират (прекарват своя зимен сън) или отглеждат своите малки.
9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum: букови гори в Стара планина, Витоша, Рила, Родопи, Пирин, Руй, Осогово, Беласица, Средна гора, Влахина, Конявска и Лозенска до 2100 m н. в. Виреят на планински климат, неутрални почви и умерена влажност. Богати са на видове, като сред тревистите са лазаркиня (Galium odoratum), жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon), матруня (Aremonia agrimonoides), луковична горва (Cardamine bulbifera) и др. Във високите части на планините образува ценози с бяла ела (Abies alba) и обикновен смърч (Picea abies). Богати на средноевропейски и бореални видове.
9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion): виреят на сухи и топли места, с варовити, плитки почви. Основен доминиращ вид е обикновения бук (Fagus sylvatica). Срещат се още и сребристата липа (Tilia tomentosa), дребнолистна липа (T. cordata), обикновен габър (Carpinus betulus) и келяв габър (C. orientalis), храстите полски клен (Acer campestre), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), обикновен дрян (Cornus mas) и мъждран (Fraxinus ornus) и тревистите растения мицелис (Mycelis muralis), черно секирче (Lathyrus niger). Срещат се и видове от сем. Orchidaceaе (Орхидеи, Салепови) – истинската гнездовка (Neottia nidus-avis), бледен салеп (Orchis pallen), сърцевиден дланокоренник (Dactylorhiza cordigera) и т.н. Разпространени са в Лозенска планина, Стара планина, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Средна гора, Шуменско плато и някои части на Родопи и Предбалкана.
9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum: образуват се в пределите между нископланинските широколистни гори и горуновите, буковите и иглолистните гори. Включват влаголюбиви гори от зимен дъб (Quercus petraea), обикновен габър (Carpinus betulus), обикновен бук (Fagus sylvatica), едролистна липа (Tilia platyphyllos) и дребнолистна липа (T. cordata). Често срещани са и лазаркиня (Galium odoratum), луковична горва (Cardamine bulbifera), многогодишен пролез (Mercurialis perennis) и др. Характерни са за надморска височина над 500 m в Западните гранични планини, Сeвероизточна Рила, най-северните части на Западни и Централни Родопи, Стара планина, Предбалкана, Витоша, Люлин, Лозенска планина и Средна гора.
91AA * Източни гори от космат дъб: най-често се образуват върху варовици и силикати, на места с преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. В тези светли гори доминиращ е косматия дъб, но многобройни са келявия габър (Carpinus orientalis) и мъждряна (Fraxinus ornus). Характерни са за Черноморието и южните части на страната.
91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae): разпространени са край реки в планини и низини, основно по коритото на р. Дунав. Горите се разделят на три типа, растат на богати почви и сезонно се наводняват от реките. При първия тип доминиращ вид е черната елша (Alnus glutinosa), като са тясно разпространени по теченията на реките Тунджа, Камчия, Батова и други. Втория тип са гори на черната елша и/или бяла елша (Alnus incana), обхващащи горните и средните течения на реките. В третият тип гори преобладават видове като бялата върба (Salix alba), бялата топола (Populus alba) и черната топола (Populus nigra).
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори: топлолюбиви гори с разнообразен видов състав, зависещ от местоположението. Тези се развиват в субконтинентални условия, като доминиращи са благун (Quercus frainetto) и цер (Q. cerris). В Странджа се среща и зимен дъб (Q. Polycarpa). Разпространени са в цялата страна до 800 m, на сухи места със сиви горски и канелени почви.
91W0 Мизийски букови гори: Основен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica), който често образува съобщества с други широколистни дървета като: цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto), сребриста липа (Tilia tomentosa), турска леска (Corylus colurna), хиркански клен (Acer hyrcanum), обикновен воден габър (Ostrya carpinifolia) и брекина (Sorbus torminalis). В тези гори се развиват тревни ценози на лазаркиня (Galium odoratum), луковична горва (Cardamine bulbifera), дебрянка (Sanicula europaea), матруня (Aremonia agrimonoides), горска млечка (Euphorbia amygdaloides), дребноцветно прозорче (Potentilla micrantha), жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon) и други. Формират се на надморска височина от 100 до 1300 m в голяма част от планините ни – Стара планина, Предбалкан, Родопи, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Беласица, Влахина, Конявска, Средна гора и Пирин, дори и в Дунавската равнина и т.н.
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba: срещат в южна България. Най-характерни за територии по бреговете на реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци. Доминиращи видове са бяла върба (Salix alba), трошлива върба (Salix fragialis), Бялата топола(Populus alba) и черната топола (Populus nigra).
92C0 Гори от Platanus orientalis: характерни за нестабилните крайречни почви. Основен вид е източния чинар (Platanus orientalis). Типични са за реките Арда, Чая, Места и Струма, там където субстратите са чакълести, пясъчни или алувиални отлагания. В тези местообитания често се срещат видове характерни за селища, обработваеми земи и т.н. – обикновена коприва (Urtica dioica), луковична ливадина (Poa bulbosa), Бъзак (Sambucus ebulus), репей (Arctium lappa), лечебна разваленка (Parietaria officinalis) и казашки бодил (Xanthium spinosum).
92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae): обичайни са за река Дунав, Места, Струма, Тунджа, Арда, Крумовица, Върбица и други, като доминиращи видове са разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima) и четиритичинкова ракитовица (Tamarix tetrandra). Често възникват на места на бивши гори от бяла върба (Saliceta albae), крехка върба (Saliceta fragilis), черна топола (Populus nigra) и бяла топола (Populus alba). Разпространени са в речните корита, а понякога на пясъчни дюни край Черно море. Развиват се върху чакълести, пясъчни и глинести почви.
9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор: растат на варовикови субстрати до 1300 m н. в. в планините в Пирин, Славянка, Родопите, Осогово и рядко в Рила, Стара планина и Влахина планина. В най-южните части на страната образуват съобщества с червена хвойна (Juniperus oxycedrus), румелийска жълтуга (Genista rumelica) и други.