Фотография: Наука за природата

BG0000212 „Сакар“

Защитена зона „Сакар“ е обявена по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Територията и е 132117,761 ha. Територията на зоната е предимно хълмиста, значително обезлесена. Зоната е част от ключов миграционен маршрут на птиците. Климатът е сух, като основната част от биоразнообразието е концентрирано в дефилетата, които пресичат планините. Защитена зона Сакар е един от най-богатите на хищници и средиземноморски видове райони в страната. Растителният свят е характерен е с голямо разнообразие от сем. Житни (Poaceae).

Целеви видове, опазвани в защитена зона „Сакар“

В стандартния формуляр са отразени 15 вида безгръбначни, 5 вида риби, 2 вида земноводни, 5 вида влечуги и 23 вида бозайници като целеви видове за опазване. Част от тях са: червенокорема бумка (Bombina bombina), южен подковонос (Rhinolophus еuryale), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), остроух нощник (Myotis blythii), голям нощник (Myotis myotis), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii), вълк (Canis lupus), видра (Lutra lutra), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), лъчеперка (Rhodeus amarus), лалугер (Spermophilus citellus) и др.

Основни целеви местообитания, опазвани в защитена зона „Сакар“

В зоната се включват 15 типа целеви местообитания. Основната част от тях са: езера, равнинни и планински реки, предпланински и планински пасища, тревни съобщества, широколистни гори.

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition: еутрофни и мезотрофни (средно богати и богати на органични вещества) езера с растения прикрепени към дъното с плаващи листа или свободно носещи се по повърхността. Срещат се на малка надморска височина в цяла България, най-често в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморието.

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion: местообитания до 1000 m н. в., в средните и долните течения на реките из цялата страна. Често се наблюдават сезонни колебания във водното ниво. Почвите са тинести, глинести или смесени, а на местата с бавни течения се образуват наноси, които създават условия за развитие на типични хидрофити (водни растения). По бреговете им се развиват растителни съобщества от блатно лютиче (Ranunculion fluitantis) и Callitricho-Batrachion.

5210 Храсталаци с Juniperus spp.: виреят на силно ерозирали канелени почви в Краище, Бесапарски ридове, Източни Родопи, долините на реките Струма и Места. Съставени са от средиземноморски и субсредиземноморски вечно зелени храсти, сред които могат да бъдат открити и келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), жасмин (Jasminum sp.) и смрадлика (Cotinus sp.). Срещат се по краищата на гори. Често срещани в тези местообитания са видовете космат дъб (Quercus pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus), кукуч (Pistacia terebinthus), бадемолистна круша (Pyrus amygdaliformis) и др.

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi: върху излужени варовикови или алкални почви растат мозайки от лишеи, мъхове, едногодишни пролетни растения и сукуленти. Често срещани сред тях са тлъстигите – бяла (Sedum album), лютива (S. acre) и испанска (Sedum hispanicum). Това са растения, които нямат нужда от много вода. Заемат малки площи из цялата страна, като често образуват съобщества с топлолюбиви гори, съставени най-вече от космат дъб (Quercus pubescens), бял ясен (Fraxinus ornus), келяв габър (Carpinus orientalis) и обикновена драка (Paliurus spina-christi). Характерни са за ниските карстови райони като ниските планини на Западна България, каньоните в Дунавската равнина, суходолията на Лудогорието и Предбалкана.

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи): съобщества от тревисти растения, развиващи се от сухи до умерено сухи терени в цяла България до 1000 m. Разнообразни местообитания, заемащи полегати каменисти субсредиземноморски терени на многогодишни тревисти видове, както и континентални и субконтинентални пасища и ливадни степи. Често се появяват на места на унищожени гори. Тези местообитания са ключови за опазването на орхидеите.

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea: местообитания с разнообразни житни треви, за които са обичайни едногодишните растения от родовете на Млечката (Еuphorbia), Плюскавиче (Silene), Гороцвет (Adonis), Лен (Linum) и много други. Срещат се още и многогодишните житни растения и ароматни полухрастчета от род Мащерка (Thymus) и т.н. Характерни са за Източни Родопи, Тунджа, Марица, Странджа и места с ерозирали почви и средиземноморски климат.

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества: съставени от сухолюбиви средиземноморските видове. Виреят на плитки почви в предпланините, планините и ниските възвишения в Югозападна и Южна България до 1200 m, както и на места с преходно-континентален климат.

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedoalbi-Veronicion dillenii: образуват се върху голи силикатни скали в цялата страна, извън крайбрежните райони. Типични за тези местообитания са видове от сем. Дебелецови (Crassulaceae), лишеи и мъхове. Покриват райони до 1000 м н.в. – хълмове, планини и равнини.

8310 Неблагоустроени пещери: във входовете им може да бъдат открити мъхове и водорасли. Растенията не се развиват в пещерите, тъй като за техния живот е необходима слънчева светлина. Животинският свят е представен предимно от безгръбначни – твърдокрили насекоми (Carabidae), водни мекотели (Hydrobiidae), ендемични и реликтни ракообразни (Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda) и т. н. Неблагоустроените пещери са важни убежища за прилепите. В тях те прекарват своя зимен сън или отглеждат малките си.

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum: смесени влаголюбиви гори, в които доминират зимния дъб (Quercus petraea) и обикновеният габър (Carpinus betulus). Участват обикновения бук (Fagus sylvatica), дребнолистна липа (Tilia cordata), едролистна липа (T. platyphyllos) и други. Представители на тревистите растения са лазаркинята (Galium odoratum), луковична горва (Cardamine bulbifera) и много други. Съобществата са характерни за нископланински райони над 500 m. в Люлин, Лозенска планина, Средна гора, Сeвероизточна Рила, Стара планина, Предбалкана и Витоша.

91AA * Източни гори от космат дъб: най-често се образуват върху варовици и силикати, на места с преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. В тези светли гори доминиращ е косматия дъб, но многобройни са келявия габър (Carpinus orientalis) и мъждряна (Fraxinus ornus). Характерни са за Черноморието и южните части на страната.

91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae): разпространени са край реки в планини и низини, основно по коритото на р. Дунав. Горите се разделят на три типа, растат на богати почви и сезонно се наводняват от реките. При първия тип доминиращ вид е черната елша (Alnus glutinosa), като са тясно разпространени по теченията на реките Тунджа, Камчия, Батова и други. Втория тип са гори на черната елша и/или бяла елша (Alnus incana), обхващащи горните и средните течения на реките. В третият тип гори преобладават видове като бялата върба (Salix alba), бялата топола (Populus alba) и черната топола (Populus nigra).

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори: топлолюбиви гори с разнообразен видов състав, зависещ от местоположението. Тези се развиват в субконтинентални условия, като доминиращи са благун (Quercus frainetto) и цер (Q. cerris). В Странджа се среща и зимен дъб (Q. Polycarpa). Разпространени са в цялата страна до 800 m, на сухи места със сиви горски и канелени почви.

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba: срещат в южна България. Най-характерни за територии по бреговете на реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци. Доминиращи видове са бяла върба (Salix alba), трошлива върба (Salix fragialis), Бялата топола(Populus alba) и черната топола (Populus nigra).

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа: обичайни са за континенталните площи на Северна България – Лудогорието и Дунавската равнина. Горите от сребролистна липа (Tilia tomentosa) виреят по хълмистите равнини и предпланините. Често в тях се срещат  и други топлолюбиви и умерено топлолюбиви видове като кукуряк (Helleborus odorus), обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare), обикновен синчец (Scilla bifolia) и обикновена клокочка (Staphylea pinnata).