Прилепи

IUCN
Least Concern, 2016

Червена Книга на България
Data Deficient

Закон за биологичното разнообразие
3

Директива 92/43 EEC
4

Предмишница
37.1 – 44.2 mm

Пети пръст
45 – 56 mm

Трети пръст
62 – 68 mm

Тегло
9 – 13 g

Среден по размер прилеп. Козината на гърба е дълга, тъмно кафява или черна с жълто-златисти върхове.

Коремната страна е жълтеникавокафява или бежова, рязко се разграничава от гръбната.

Частите, където се вижда кожата, са тъмнокафяви или черни. Края на опашката е свободен около 4 mm.

QCF сигнали с продължителност от 20 ms, с максимална честота между 26 – 29 kHz.

При ориентация, видът издава характерни “галопиращи” сигнали.

Сигналите при размножаване са с дължина 60 ms и са с по-ниска честота.

Убежищата са в хралупи на дървета, къщички за прилепи, цепнатини в скали и сгради.

През зимата северният прилеп образува малки групи в мини и бункери.

Видът не се смята за миграторен, но са регистрирани изминати разстояния от 100 до 450 km.

Ловните полета могат да бъдат много малки (20 ha) и много големи (66 km²).

Полетът е бавен. Ловува над открити пространства, около корони на дървета и улични лампи.

Северният прилеп може да ловува и при температура на въздуха близка до точка на замръзване.

Храната му се състои от малки насекоми – Diptera, бръмбари, молци и други летящи насекоми.

Копулацията се извършва в края на лятото. Майчините колонии са съставени от 20 – 50 индивида.

Женските раждат едно или две малки през юни и юли. След три седмици те могат да летят и да ловуват самостоятелно.

Младите женски могат да родят още през първата си година.

Санирането на сгради и вятърните турбини са заплаха за този вид.

Промените в местообитанията също засягат този вид.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;

Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;

Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.