Дългокрил прилеп

IUCN
Почти застрашен, 2016

Червена Книга на България
Уязвим, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
42.4 – 48 mm

Пети пръст
48 – 56 mm

Трети пръст
78 – 89 mm

Тегло
10 – 14 g

Среден по размер, деликатен прилеп с къса муцуна.

Ушите са триъгълни и не надминават главата и между тях има разстояние.

Трагусът е къс и извит. Козината на гърба е сиво-кафява до тъмно сива, а коремната страна е по-светла.

Представителите на Балканите имат ясно изразено жълто до канелено кафяво оцветяване на шията през лятото.

Живеят в гори, но посещават и селища, за да ловуват около нощни лампи. В България са типични обитатели на карстовите райони.

Видът извършва сезонни миграции между летните и зимни убежища, на разстояние от 40 – 100 km.

Поради големите колонии, които се формират, прилепите трябва да изминават големи разстояния, за да намират храна.

Ловните територии са на разстояние от 40 km или средно 15 – 20 km от убежището.

Ехолокационният сигнал е с дължина 18 ms като пиковите честоти са от 49 – 53 kHz, а по-кратките сигнали са 50 – 58 kHz.

Върховите честоти се припокриват с тези на кафявото прилепче, но често високите и тихи сигнали не са характерни за кафявите прилепчета.

Сигналите могат да бъдат чути и записани на максимално разстояние от 20 метра.

Главно в карстови пещери, които са заети през цялата година, но също и мини, мазета и други подземни обекти.

Майчините колонии могат да включват от стотици до хиляди животни.

В България и Хърватия достигат до 60,000 индивида.

Копулацията е през есента.

Яйцеклетката се опложда веднага, макар че бластоцистът се имплантира само след хибернация.

Малките се раждат от средата на юни до началото на юли.

Младите образуват зрелищни клъстери.

Ловът е маневрен и се извършва под короната на дърветата, над потоци и други водни басейни, близо до растителност и около улични лампи.

Храната се състои най-вече от молци, златоочици и двукрили.

Европейските популации са застрашени от загуба на местообитания, използване на пестициди и загуба на места за убежища.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България