Дългоух нощник

IUCN
Почти застрашен, 2016

Червена Книга на България
Уязвим, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
39 – 47.1 mm

Пети пръст
50 – 57 mm

Трети пръст
61 – 69 mm

Тегло
7 – 10 g

Средно голям прилеп със забележително дълги уши (21 – 26 mm). По тяхната повърхност има 9 – 11 напречни гънки, които са добре отделени една от друга.

Трагусът е наполовина от дължината на ухото.

Козината на гърба е кафява до червеникаво-кафява и ясно се разграничава от светлия бежов или сив корем.

Лицето е червеникаво-кафяво, а другите части са бледокафяви (крилна мембрана).

Обитател на на дъбови гори и умерени зони на букови гори, срещат се и в широколистни гори, от низини до високи планински вериги.

В България се среща в широколистни и смесени гори.

Стационарен вид – обикновено летните и зимните убежища са на няколко километра едни от други.

Според местообитанието ловните полета може да са на разстояние от 1 до 2,5 – 10 km от убежището. Понякога мъжките ловуват на няколко стотин метра от убежището си. Ловните площи на женските са по-големи. Едни и същи индивиди посещават ловните места в различните сезони.

Ехолокационните сигнали са дълги 2,5 – 5 ms. Честотата е от 80 kHz до 35 kHz.

Разграничаването от другите видове Myotis е възможно чрез звукозаписи и дълги последователности, като това трябва да бъде комбинирано с добро визуално наблюдение.

Убежищата са в пукнатини на дървета и често в къщички за птици и прилепи. Често убежището може да е близо до земята или да бъде в дупки на кълвачи в дъбовите гори.

Майчините колонии се състоят от 10 – 50 женски индивида.

Малките се раждат от началото на юни до началото на юли. Тези колонии се разпръскват в края на август.

В убежищата, Нощникът на Бехщайн съжителства заедно с Водния нощник и Нощникa на Натерер.

Майчините колонии се подразделят често, рекомбинират се и се подразделят отново.

Убежището се сменя на всеки 2 – 3 дни. Младите женски обикновено се присъединяват към тяхната родова колония, а младите мъжки я напускат.

Роенето започва през август, като пика му е по средата на този месец. По това време се случва и чифтосването.

Нощникът на Бехщайн ловува близо до растителността (1 – 5 m).

Изключително маневрени животни, които летят много бавно и кръжат. Хващат жертви директно от земята. Откриването на плячката се основава на шумовете, които се издават от плячката и се засичат от големи уши на прилепа.

Храната се състои от нелетящи насекоми, молци, бръмбари, паяци и двукрили.

Прилепите на Бехщайн преминават през пътища, затова трябва да има специализирани пътни конструкции, които да ги защитават.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България