Остроух нощник (Myotis blythii) Снимкa: SNF/Фондация "Наука за природата"

Научно наименование
Myotis blythii

Българско име
Остроух нощник

Автор
Monticelli, 1885

Семейство
Vespertilionidae, Гладконоси прилепи

IUCN
Слабо засегнат, 2016

Червена Книга на България
Почти застрашен, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
50.5 – 62.1 mm

Пети пръст
63 – 81 mm

Трети пръст
85 – 103 mm

Тегло
19 – 26 g

Голям прилеп, подобен на Големия нощник.

Окраската на гърба има кафяв оттенък, вентралната страна е бледо сиво-бяла, обикновено по-бледа от тази на Големия нощник.

Лицето е малко по-късо, ушите малко по-тесни и по-къси, а предният край на ушите е малко по-изпъкнал.

Трагусът няма тъмно петно в края както при Големия нощник.

Обитават топли отворени ландшафти, ливади, пасища, карстови райони, степи и земеделски площи. Избягват затворени горски площи, в които доминира Големият нощник.

В България се срещат в карстови райони. Летните и зимните убежища обикновено са на около 15 km едно от друго.

Средното разстояние между ловните полета и убежищата достига 4 – 7 km, като най-дългите разстояния до някои ловни полета са 9 – 25 km.

Ехолокационните честоти наподобяват тези на Големия нощник.

Убежищата в Швейцария и Австрия са в тавански помещения.

В средиземноморската зона са в големи пещери и други подземни обекти, което се отнася и българските колонии.

Мъжките индивиди обитават пещери и бункери през цялата година.

През лятото също се срещат в пукнатини на мостове или сгради.

Зимните убежища са в пещери, минни галерии и други подземни обекти.2

В убежищата се образуват смесени клъстери от различни видове прилепи.

В България е известна колония от 8,000 остроухи нощници.

Мъжки не се срещат в майчините колонии, но те могат да бъдат около убежището.

През зимата могат да се открият клъстери от стотици животни.

При лов летят на 1 – 2 метра над земята.

Полетът им е много ловък и могат да уловят плячката си във въздуха или от тревисти стъбла.

Храната се състои от скакалци, мухи, твърдокрили и бръмбари.

Загубата на местообитания е поради интензивно разораване на ливадите и култивиране на степните райони в Унгария, Румъния, североизточна България и Украйна.

Изоставянето на сенокосни ливади също води до колапс на популацията.

Туризмът също е проблем в средиземноморските части.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България

Остроух нощник (Myotis blythii)

Снимки: „Наука за природата“