Научно наименование
Myotis blythii
Българско име
Остроух нощник
Автор
Monticelli, 1885
Семейство
Vespertilionidae, Гладконоси прилепи
IUCN
Слабо засегнат, 2016
Червена Книга на България
Почти застрашен, 2015
Закон за биологичното разнообразие
2/3
Директива 92/43 EEC
2/4
Предмишница
50.5 – 62.1 mm
Пети пръст
63 – 81 mm
Трети пръст
85 – 103 mm
Тегло
19 – 26 g
Голям прилеп, подобен на Големия нощник.
Окраската на гърба има кафяв оттенък, вентралната страна е бледо сиво-бяла, обикновено по-бледа от тази на Големия нощник.
Лицето е малко по-късо, ушите малко по-тесни и по-къси, а предният край на ушите е малко по-изпъкнал.
Трагусът няма тъмно петно в края както при Големия нощник.
Обитават топли отворени ландшафти, ливади, пасища, карстови райони, степи и земеделски площи. Избягват затворени горски площи, в които доминира Големият нощник.
В България се срещат в карстови райони. Летните и зимните убежища обикновено са на около 15 km едно от друго.
Средното разстояние между ловните полета и убежищата достига 4 – 7 km, като най-дългите разстояния до някои ловни полета са 9 – 25 km.
Ехолокационните честоти наподобяват тези на Големия нощник.
Убежищата в Швейцария и Австрия са в тавански помещения.
В средиземноморската зона са в големи пещери и други подземни обекти, което се отнася и българските колонии.
Мъжките индивиди обитават пещери и бункери през цялата година.
През лятото също се срещат в пукнатини на мостове или сгради.
Зимните убежища са в пещери, минни галерии и други подземни обекти.2
В убежищата се образуват смесени клъстери от различни видове прилепи.
В България е известна колония от 8,000 остроухи нощници.
Мъжки не се срещат в майчините колонии, но те могат да бъдат около убежището.
През зимата могат да се открият клъстери от стотици животни.
При лов летят на 1 – 2 метра над земята.
Полетът им е много ловък и могат да уловят плячката си във въздуха или от тревисти стъбла.
Храната се състои от скакалци, мухи, твърдокрили и бръмбари.
Загубата на местообитания е поради интензивно разораване на ливадите и култивиране на степните райони в Унгария, Румъния, североизточна България и Украйна.
Изоставянето на сенокосни ливади също води до колапс на популацията.
Туризмът също е проблем в средиземноморските части.
Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България
Остроух нощник (Myotis blythii)
Снимки: „Наука за природата“