Подковонос на Мехели

IUCN
Уязвим, 2016

Червена Книга на България
Уязвим, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
48.3 – 54.8 mm

Пети пръст
57 – 67 mm

Трети пръст
71 – 83 mm

Тегло
12 – 17 g

Най-големият от трите средни подковоноси.

Коремната страна е бледа, често почти бяла, и рязко се отличава от сиво-кафявата гръбна страна.

При възрастните индивиди се образуват тъмнокафеникави кръгове около очите, но това може да се наблюдава и при други видове.

Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е заоблен и само малко надвишава дължината на долния израстък.

Втората фаланга на четвъртия пръст повече от два пъти надвишава дължината на първата.

Подковоносът на Мехели се среща под 700 метра надморска височина и зависи от богатите на пещери карстови райони.

Районите за хранене включват степи, полустепи, ливади, пасища, обработваеми земи и подобни на савани биотопи, коркови и дъбови гори и маслинови горички.

В България е установено, че там, където подковоноса на Мехели се среща заедно с южния подковонос, и двата вида избягват откритите пространства. Те често ловуват над крайречни горски местообитания.

Подковоносът на Мехели също препочита гори от парков тип.

Ехолокационният сигнал е с постоянна честота между 104 и 112 kHz.

Този честотен диапазон се припокрива с този на южния подковонос и малкия подковонос.

Но малкият подковонос се различава по размер.

Честоти над 108 kHz почти сигурно изключват южния подковонос.

Летните и зимните убежища са в пещери, понякога и в мини.

Майчините колонии се състоят от 20 – 200 индивида, като рядко могат да достигнат 500.

В миналото, в България са установени в убежище над 5,000 животни. Често този вид живее заедно с южния подковонос и други пещерни видове. В България има смесени колонии от средни по размер подковоноси прилепи, достигащи до 10,000 индивида.

В България женските раждат само едно малко в първите дни на юни или в началото на юли. Високият процент на невъзпроизвеждащи се женски показва, че полова зрялост се достига през втората година.

В България чифтостването се осъществява от края на септември.

Полетът е маневрен и близък до тревата. Извършва се през втората половина на нощта, а бременните женски ловуват през цялата нощ.

Този вид виси върху отделни растения (слънчогледи, храсти и други) и по този начин сканира околната среда.

Нощните пеперуди съставляват 90% от храната му, а останалата част включва бръмбари и други насекоми.

Най-редкият прилеп от трите средни подковоноса. Заплаха за него са намаляването на насекомите, с които се храни, култивирането на ливади и пасища и намаляване на подходящите местообитания. Този вид е много чувствителен към смущения.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014), “Bats of Britain and Europe”;
Vasil Popov, Atila Sedefchev (2003), “Mammals in Bulgaria”;
Vasil Popov, Nikolay Spasov, Teodora Ivanova, Borqna Mihaylova and Kiril Georgiev (2007), “Mammals important for conservation in Bulgaria”.