Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) Снимкa: SNF/Фондация "Наука за природата"

Научно наименование
Rhinolophus blasii

Българско име
Средиземноморски подковонос

Автор
Peters, 1866

Семейство
Rhinolophidae, Подковоноси прилепи

IUCN
Слабо засегнат, 2016

Червена Книга на България
Уязвим, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
42.6 – 50.1 mm

Пети пръст
53 – 61 mm

Трети пръст
63 – 74 mm

Тегло
10 – 14 g

Средно голям подковонос прилеп с бледокафява до пясъчна или жълтеникава козина.

Коремната страна е малко по-светла.

Горният израстък на седлото на кожестото образувание на носа е заострен, насочен нагоре и надвишава дължината на долния израстък.

Втората фаланга на четвъртия пръст е не повече от два пъти по-дълга от първата.

Среща се на по-ниска надморска височина.

Ловува в храсталаци, нискорастящ габър и дъбови гори.

В България предпочита места, богати на растителност, рядко карстови райони.

Летните и зимните убежища са близо едни до други. Ловните територии са също близо.

Ултразвуците, които издава, са с постоянна честота 102 – 109 kHz.

Тази честота е по-ниска в западна Европа отколкото тази на Балканите.

Звуците на малкия подковонос и подковоноса на Мехели обикновено са по-високи, но могат да се припокриват с тези на южния подковонос.

Целогодишно обитава пещери, но също така може да се срещне в скални цепнатини.

Понякога може да бъде намерен в мини и други подземни локации.

Температурите за хибернация са между 13,8 и 17 °С.

Подковоносът на Блази формира майчини колонии от 30 – 500 животни. В пещера от Южна България няколко години е имало около 3,000 животни.

В майчините колонии, преди раждане, мъжките и невъзпроизвеждащите се женски могат да съставляват до една трета от животните.

Подковоносът на Блази образува единични чисти колонии в убежището. Също така образува смесени клъстери с южния подковонос, подковоносът на Мехели, големия и малкия подковонос, пещерения дългокрил и дългопръстия нощник.

В южна България женските раждат само по едно малко.

Около средата на септември, в Родопите могат да се наблюдават все още кърмещи женски. Това показва, че датата на раждането е била много по-късна при някои животни.

Чифтосването се извършва през септември. Мъжките индивиди висят пред женските и размахват криле като по този начин ги ухажват преди чифтосването.

Ловува само в полет, обикаляйки около храсти и живи плетове.

Те са систематични ловци.

Полетът им е гъвкав, могат да хванат плячка близо до растителността или да я вземат директно от земята.

Подковоносът на Блази се храни най-вече с молци.

Стабилни популации има в югоизточна България и Гърция, но другите европейски популации са изключително застрашени.

В Израел видът е бил почти напълно унищожен поради кампании с цел ликвидиране на Египетския плодояден прилеп чрез опушване на пещерите.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов, Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Снимки: „Наука за природата“