Южен подковонос

IUCN
Почти застрашен, 2016

Червена Книга на България
Уязвим, 2015

Закон за биологичното разнообразие
2/3

Директива 92/43 EEC
2/4

Предмишница
45 – 51 mm

Пети пръст
53 – 63 mm

Трети пръст
63 – 76 mm

Тегло
9 – 14 g

Южният подковонос е средно голям прилеп.

Гръбната страна е от сиво-кафяв до червено-кафяв цвят, която контрастира със сиво или сиво-бялата коремна страна.

Горният израстък на “седлото” на кожестото образувание на носа е клиновидно удължен, леко извит надолу и по-дълъг от долния израстък. Дължината на совалката обикновено е под 50 mm.

При южния подковонос втората фаланга на четвъртия пръст надвишава повече от два пъти дължината на първата.

Обитава карстови райони, като през лятото предпочита пещери за убежища.

Майчините убежища обикновено са в райони под 800 метра. Ловните полета са в широколистни гори, крайречни гори и храсталаци, маслинови и евкалиптови насаждения.

В България е най-голямата майчина колония с над 10,000 индивида. Дистанцията между зимните и летните убежища е около 50 km. като в България разстоянието може да е над 60 km.

Разстоянието между ловните територии и убежищата е различно във всяка държава.

В България може да достигне 24 km.

Ултразвуците, които издава, са с постоянна честота 102 – 109 kHz.

Тази честота е по-ниска в западна Европа отколкото тази на Балканите.

Звуците на малкия подковонос и подковоноса на Мехели обикновено са по-високи, но могат да се припокриват с тези на южния подковонос.

Летните, зимните и майчините убежища са предимно в пещери, но значителна част от карпатската популация живее в покривни пространства на сгради.

През лятото и зимата се формират големи колонии, които са заобиколени от малки сателитни колонии.

Колониите в пещерите могат да са съставени от над 5000 животни, а сателитните колонии включват десетки до стотици животни.

През лятото колониите се смесват с други видове.

В България южният подковонос живее заедно с подковоноса на Блази и подковоноса на Мехели.

Видът е много чувствителен към смущения.

Раждането на малките е от средата на юни до юли.

Младите индивиди стават независими на четириседмична възраст. Първото раждане на женските е на възраст от 2 – 3 години.

Копулацията се извършва през есента в пещерите като може да продължи и през зимата.

Полетът на южния подковонос е ловък и маневрен.

Може да ловува в почти непроходими храсти.

Животните могат да ловуват и между клоните на дърветата.

Молците съставляват около 90% от храната им, а останалите 10 – 15% се състоят от златоочици, хлебарки и други двукрили.

Отрицателно въздействие върху този вид има използването на пестициди. Нарушаването на спокойствието на колониите в пещерите също е широко разпостранена за тях заплаха.

Christian Dietz and Andreas Kiefer (2014) Bats of Britain and Europe
Васил Попов,Атила Седефчев (2003), Бозайниците в България
Васил Попов, Николай Спасов, Теодора Иванова, Боряна Михова, Кирил Георгиев (2007), Бозайниците, важни за опазване в България