Земноводни
Царство Animalia
Тип Chordata
Клас Mammalia
Разред Artiodactyla
Семейство Bovidae
Род Rupicapra
Балканската дива коза е тревопасен бозайник от сем. Кухороги, разред Чифтокопитни.
Характерно за цялото семейство е устройството на рогата. Те са постоянни (не се изхвърлят ежегодно, както при елените), съставени са от рогова калъфка, изградена върху костни израстъци. В основата на рогата има пръстени, които са свързани с годишното нарастване.
И мъжките, и женските индивиди имат рога. При мъжките те са по-големи, по-извити и сочат надолу, докато при женските са обърнати назад.
Козината им през лятото е червеникавокафява, а през зимата – тъмнокафява. По лицето имат чернобяло оцветяване, а по дължина на гърба – черна ивица.
Копитата им са тънки, издължени, с широко разстояние между тях.
При спокойно ходене са успоредни, а при бягане върховете са раздалечени и се отпечатват задните копита.
Дължина на тялото
110-130 cm
Дължина на опашката
3-8 cm
Стъпка
дължина: 5-6 cm
широчина: ~3 cm
Височина на холката
70-80 cm
Тегло
мъжки: 30-60 kg
женски: 25-45 kg
Балканската дива коза е подвид, разпространен в планините само на Балканския полуостров.
Присъства в по-високите планини на Балканите (без Хърватия). Основната част от популацията на подвида е в българските планински райони – Рила, Пирин, Родопите и Стара планина.
Характерни местообитания на дивата коза през лятото са високопланинските ливади и стръмните скалисти склонове, а през зимата се укрива в планинските гори.
Храненето през лятото се състои предимно от тревни видове.
През зимата в диетата ѝ доминират иглолистните и храстовата растителност. Когато има дебела снежна покривка, дивите кози се хранят с клонки, пъпки и реси на различни дървесни и храстови видове.
Също така се хранят с кори, лишеи и мъхове. Интересното за дивата коза е, че се храни с треви, съдържащи токсични вещества (чемерика и други).
Брачният период на дивата коза е през есента (октомври-декември). Тогава между мъжките се провеждат турнири за спечелване на женските. Те издават силно сумтене и маркират територията си, като търкат рога в клоните на храстите.
Зад рогата си имат мирисни жлези, отделящи миризма, която привлича женските. Този период е изключително изтощителен за мъжките, тъй като те изразходват много енергия, а се хранят малко.
Бременността е с продължителност около 6 месеца. Тогава женските се отделят от стадото, за да родят.
Ражда се едно малко (рядко две) през май-юни, бозаят до 6 месеца, след което остават с майката около 1 година.
Женските достигат полова зрялост на втората си година, а мъжките участват в размножаването след като станат 3-4-годишни.
Максималната продължителност на живот е до 22 години.
▸ Закон за биологичното разнообразие
▸ Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
▸ Червена книга на Република България
▸ План за действие на балканската дива коза в България (2007-2016)
▸ Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)
▸ Оценка на дивата коза на биогеографско ниво на ЕС
▸ Бозайниците в България – Определител, 2003. Автори: Васил Попов и Атила Седефчев
Влечуги
Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)
Снимка: Георги Попгеоргиев
