Фотография: Наука за природата

BG0000217 „Ждрелото на река Тунджа“

Защитената зона от Натура 2000 по директива за местообитанията „Ждрелото на река Тунджа“ е обезлесена територия. Площта й обхваща гъста мрежа от дълбоки клисури и обширни пасища. Територията и е 7856,99 ha. По бреговете на река Тунджа са разположени скални образувания. Защитената зона е на пътя на важен миграционен коридор и предоставя подходящи местообитания за хищни птици.

Целеви видове, опазвани в защитена зона „Ждрелото на река Тунджа“

В стандартния формуляр на зоната са отразени 6 вида безгръбначни, 4 вида риби, 3 вида земноводни, 5 вида влечуги и 15 вида бозайници като целеви видове за опазване. Част от тях са каспийска костенурка (Mauremys caspica), червенокорема бумка (Bombina bombina), распер (Aspius aspius), вълк (Canis lupus), горчивка (Rhodeus amarus), лалугер (Spermophilus citellus), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и др.

Основни целеви местообитания, опазвани в защитена зона „Ждрелото на река Тунджа“

Стандартният формуляр на зоната включва 8 целеви местообитания, като основната част от тях са тревни съобщества и широколистни гори от дъб, върба, топола и др. Някои от най-важните са:

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi: върху излужени варовикови или алкални почви растат мозайки от лишеи, мъхове, едногодишни пролетни растения и сукуленти. Често срещани сред тях са тлъстигите – бяла (Sedum album), лютива (S. acre) и испанска (Sedum hispanicum). Това са растения, които нямат нужда от много вода. Заемат малки площи из цялата страна, като често образуват съобщества с топлолюбиви гори, съставени най-вече от космат дъб (Quercus pubescens), бял ясен (Fraxinus ornus), келяв габър (Carpinus orientalis) и обикновена драка (Paliurus spina-christi). Характерни са за ниските карстови райони като ниските планини на Западна България, каньоните в Дунавската равнина, суходолията на Лудогорието и Предбалкана.

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи): разнообразни местообитания, заемащи полегати каменисти субсредиземноморски площи в цялата страна до 1000 m. Съставени са от различни многогодишни тревисти растения, които предпочитат сухи и умерено сухи места. Понякога заемат площи с изсечени гори. Важни са за опазването на орхидеите.

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea: местообитания с разнообразни житни треви, за които са обичайни едногодишните растения от родовете на Млечката (Еuphorbia), Плюскавиче (Silene), Гороцвет (Adonis), Лен (Linum) и много други. Срещат се още и многогодишните житни растения и ароматни полухрастчета от род Мащерка (Thymus) и т.н. Характерни са за Източни Родопи, Тунджа, Марица, Странджа и места с ерозирали почви и средиземноморски климат.

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества: съставени от сухолюбиви средиземноморските видове. Виреят на плитки почви в предпланините, планините и ниските възвишения в Югозападна и Южна България до 1200 m, както и на места с преходно-континентален климат.

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedoalbi-Veronicion dillenii: образуват се върху голи силикатни скали в цялата страна, извън крайбрежните райони. Типични за тези местообитания са видове от сем. Дебелецови (Crassulaceae), лишеи и мъхове. Срещат се по хълмове, планини и равнини до 1000 m.

91AA * Източни гори от космат дъб: обичайни гори за Черноморието и южните части на страната, където климатът е преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински. В тези светли гори се срещат и някои средиземноморски видове, а още и келяв габър (Carpinus orientalis) и мъждрян (Fraxinus ornus). Растат върху варовици и силикати.

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba: представляват съобщества от трошлива върба (Salix fragilis), бяла върба (S. alba), бяла топола (Populus alba) и черна топола (P. nigra). Обхващат влажни речни брегове по планинските склонове и в низините. Виреят на торфени блата в Южна България, като най-често се срещат край реките Струма, Места, Тунджа, Марица и техните притоци.