BG0000578 „Река Марица“
Защитената зона „Река Марица“ е обявена по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Общата ѝ площ е 14467.1727 ha и включва речни и крайречни местообитания около река Марица, от гр. Белово до границата с република Турция при с. Капитан Андреево.
Крайречните гори функционират като важен био-коридор – осигуряват екосистемнa връзка с околните защитени зони. На територията на защитената зона са устията на големите български притоци на р. Марица – р. Сазлийка, р. Азмака, р. Харманлийска.
Територията на защитена зона „Река Марица“ е с важно орнитологично значение през цялата година – предоставя едни от най-значимите континентални територии за гнездене на малък корморан и на много други видове прелетни, и местни птици.
В северозападната част на защитената зона е запазено едно от последните стари речни корита на реката. Обрасло е с естествена крайречна растителност и осигурява подходящи местообитания за водната лилия (Nymphea alba). Включва защитена територия, определена за опазване на блатно кокиче (Leucojum aestivum).
Целеви видове, опазвани в защитена зона „Река Марица“
В стандартния формуляр за Защитената зона са отразени 15 вида безгръбначни, 5 вида риби, 3 вида земноводни, 5 вида влечуги и 15 вида бозайници като целеви видове за опазване. Част от тях са: каспийска блатна костенурка (Mauremys caspica), червенокоремна бумка (Bombina bombina), вълк (Canis lupus), ручеен рак Austropotamobius torrentium), горчивка (Rhodeus amarus), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), лалугер (Spermophilus citellus), видра (Lutra lutra) и др.
Основни целеви местообитания, опазвани в защитена зона „Река Марица“
Стандартният формуляр на защитената зона включва 14 типа целеви местообитания. Основната част от тях са крайбрежни местообитания – широколистни заливни гори, крайречни галерии, тревни съобщества по речни брегове реки от среден и нисък порядък – притоци на р. Марица като реките Азмака, Сазлийка, Харманлийска и др.
6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea: местообитания с разнообразни житни треви, за които са обичайни едногодишните растения от родовете на Млечката (Еuphorbia), Плюскавиче (Silene), Гороцвет (Adonis), Лен (Linum) и много други. Срещат се още и многогодишните житни растения и ароматни полухрастчета от род Мащерка (Thymus) и т.н. Характерни са за Източни Родопи, Тунджа, Марица, Странджа и места с ерозирали почви и средиземноморски климат.
62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества: съставени от сухолюбиви средиземноморските видове. Виреят на плитки почви в предпланините, планините и ниските възвишения в Югозападна и Южна България до 1200 m, както и на места с преходно-континентален климат.
6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс: срещат се на богати почви в цялата страна и се разделят на 3 подтипа: такива, които растат по влажни места (заливаеми поляни и крайречни гори); високи треви, растящи върху богати на нитрати почви край реки; многогодишна растителност, развиваща се при висока влажност в планинския и алпийския пояс.
6510 Низинни сенокосни ливади: включват разнообразни тревни видове, най-често срещани са житните треви. Разпространени са в цялата страна до 1200 m н. в. по средно влажни почви. Най-добре са представени в западните части на страната. Тези местообитания се косят след вегетативния сезон, а активната паша оказва своето негативно влияние върху почвата, като я обеднява и изсушава.
91AA * Източни гори от космат дъб: най-често се образуват върху варовици и силикати, на места с преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. В тези светли гори доминиращ е косматия дъб, но многобройни са келявия габър (Carpinus orientalis) и мъждряна (Fraxinus ornus). Характерни са за Черноморието и южните части на страната.
91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris): смесени широколистни гори, състоящи се главно от обикновен дъб (Quercus robur), бял бряст (Ulmus laevis) и планински ясен (Fraxinus excelsior) или полски ясен (Fraxinus angustifolia). Според доминиращия вид, горите се делят на три типа: лонгозни гори (по бреговете на черноморски притоци), влажни низинни дъбови гори и тракийски гори от Quercus pedunculiflora. Доминиращият вид зависи от водния режим – дали почвата изсъхва между заливанията или остава постоянно влажна. Характерни за бреговете на черноморските реки, отличаващи се с по-мек климат. Срещат се все още и малки, откъснати горски масиви в Тракийската и Тунджанската низина и Дунавската равнина.
91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори: топлолюбиви гори с разнообразен видов състав, зависещ от местоположението. Тези се развиват в субконтинентални условия, като доминиращи са благун (Quercus frainetto) и цер (Q. cerris). В Странджа се среща и зимен дъб (Q. Polycarpa). Разпространени са в цялата страна до 800 m, на сухи места със сиви горски и канелени почви.
91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae): разпространени са край реки в планини и низини, основно по коритото на р. Дунав. Горите се разделят на три типа, растат на богати почви и сезонно се наводняват от реките. При първия тип доминиращ вид е черната елша (Alnus glutinosa), като са тясно разпространени по теченията на реките Тунджа, Камчия, Батова и други. Втория тип са гори на черната елша и/или бяла елша (Alnus incana), обхващащи горните и средните течения на реките. В третият тип гори преобладават видове като бялата върба (Salix alba), бялата топола (Populus alba) и черната топола (Populus nigra).
92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba: срещат в южна България. Най-характерни за територии по бреговете на реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци. Доминиращи видове са бяла върба (Salix alba), трошлива върба (Salix fragialis), Бялата топола(Populus alba) и черната топола (Populus nigra).